Погребение на поет
в памет на Радой Ралин
Поетът не вървя с властта.
Нима овластените са глухи
за реквиема на любовта...
И колко ли от нас го чуха?
Небето пада--чер капак
върху ковчега му обществен.
Уморен е вятърът от бяг--
клечи край гроба му за среща.
Оглушали от безсмислени слова:
за чуждите съдби нехаем.
И от тъмна злоба при това--
ставаме на клюките хазаи.
Посрещаме, изпращаме наред
добротата с хищно подозрение!
Умрял бил някакъв поет?!
Светът е щур за погребения!
Само Господ Бог ще замълчи.
Нали познава мъката човешка?
И ще гледа с невярващи очи...
И ще заплачат восъчните свещи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
