13 янв. 2010 г., 15:41

Поисках...

1.1K 0 22

Поисках да ти бъда стряха.

На къщата, която ще строиш.

Но там, под нея вече

и птиците гнезда не вият...

Поисках да ти бъда покрив.

На къщата, която съгради.

Но покривът е само похлупака,

който на душата да тежи.

 

Поисках да ти бъда покрив.

Но покривите често те прихлупват.

Отнемат ти звездите и луната.

И слънцето дори в дома не пускат.

Поисках да съм ти врата.

Но тя отваря се навън...

Така не мога да те спра.

Затова ...

ще бъда само праг.

Ще бъда праг на твоите мечти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...