13 янв. 2010 г., 15:41

Поисках...

1.1K 0 22

Поисках да ти бъда стряха.

На къщата, която ще строиш.

Но там, под нея вече

и птиците гнезда не вият...

Поисках да ти бъда покрив.

На къщата, която съгради.

Но покривът е само похлупака,

който на душата да тежи.

 

Поисках да ти бъда покрив.

Но покривите често те прихлупват.

Отнемат ти звездите и луната.

И слънцето дори в дома не пускат.

Поисках да съм ти врата.

Но тя отваря се навън...

Така не мога да те спра.

Затова ...

ще бъда само праг.

Ще бъда праг на твоите мечти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...