13 ene 2010, 15:41

Поисках...

  Poesía » Otra
1.1K 0 22

Поисках да ти бъда стряха.

На къщата, която ще строиш.

Но там, под нея вече

и птиците гнезда не вият...

Поисках да ти бъда покрив.

На къщата, която съгради.

Но покривът е само похлупака,

който на душата да тежи.

 

Поисках да ти бъда покрив.

Но покривите често те прихлупват.

Отнемат ти звездите и луната.

И слънцето дори в дома не пускат.

Поисках да съм ти врата.

Но тя отваря се навън...

Така не мога да те спра.

Затова ...

ще бъда само праг.

Ще бъда праг на твоите мечти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...