Jan 13, 2010, 3:41 PM

Поисках...

  Poetry » Other
1.1K 0 22

Поисках да ти бъда стряха.

На къщата, която ще строиш.

Но там, под нея вече

и птиците гнезда не вият...

Поисках да ти бъда покрив.

На къщата, която съгради.

Но покривът е само похлупака,

който на душата да тежи.

 

Поисках да ти бъда покрив.

Но покривите често те прихлупват.

Отнемат ти звездите и луната.

И слънцето дори в дома не пускат.

Поисках да съм ти врата.

Но тя отваря се навън...

Така не мога да те спра.

Затова ...

ще бъда само праг.

Ще бъда праг на твоите мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...