Поисках...
Поисках да ти бъда стряха.
На къщата, която ще строиш.
Но там, под нея вече
и птиците гнезда не вият...
Поисках да ти бъда покрив.
На къщата, която съгради.
Но покривът е само похлупака,
който на душата да тежи.
Поисках да ти бъда покрив.
Но покривите често те прихлупват.
Отнемат ти звездите и луната.
И слънцето дори в дома не пускат.
Поисках да съм ти врата.
Но тя отваря се навън...
Така не мога да те спра.
Затова ...
ще бъда само праг.
Ще бъда праг на твоите мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
