30 сент. 2022 г., 11:13  

Поисках

1.4K 0 4

   

          Поисках

 

Поисках да бъда щастлива,

красиви са тези звезди…

Протегнах ръце да ги стигна,

но някой от мене ги скри.

 

Откривах ги в чувства прекрасни,

но в студ ме сковаха, уви!

Усещах ги златни, далечни,

но бягаха всички мечти…

 

Поисках с душа да докосна

светът им безкраен и син.

Но те те ме изпратиха в бездна,

и пътят бе стръмен – един.

 

Тогава се срещнах със тебе,

почувствах, че ти си до мен…

Отново звездите изгряха,

макар че навън беше ден!

 

               Мария Мустакерска

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...