30 сент. 2022 г., 11:13  

Поисках

1.4K 0 4

   

          Поисках

 

Поисках да бъда щастлива,

красиви са тези звезди…

Протегнах ръце да ги стигна,

но някой от мене ги скри.

 

Откривах ги в чувства прекрасни,

но в студ ме сковаха, уви!

Усещах ги златни, далечни,

но бягаха всички мечти…

 

Поисках с душа да докосна

светът им безкраен и син.

Но те те ме изпратиха в бездна,

и пътят бе стръмен – един.

 

Тогава се срещнах със тебе,

почувствах, че ти си до мен…

Отново звездите изгряха,

макар че навън беше ден!

 

               Мария Мустакерска

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...