Поисках да бъда щастлива,
красиви са тези звезди…
Протегнах ръце да ги стигна,
но някой от мене ги скри.
Откривах ги в чувства прекрасни,
но в студ ме сковаха, уви!
Усещах ги златни, далечни,
но бягаха всички мечти…
Поисках с душа да докосна
светът им безкраен и син.
Но те те ме изпратиха в бездна,
и пътят бе стръмен – един.
Тогава се срещнах със тебе,
почувствах, че ти си до мен…
Отново звездите изгряха,
макар че навън беше ден!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени