28 дек. 2008 г., 11:46

Поисках да ми подадеш ръка

1.1K 0 19
 

Поисках да ми подадеш ръка

 

 

Защо ли има хора като теб,

които влизат в нечие сърце?

Те лъжат с усмивка на устата -

докато сълзи текат по чуждото лице.

 

Защо се влюбих в теб тогава?

Мислех, че си искрена със мен.

Нищо не знаех за твоята слава.

И накрая пак съм огорчен!

 

Какво направих, че ме изостави?

Защо се подигра със мен така?

Заяви ми, че шега си си направила,

а аз поисках да ми подадеш ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!А може да е било за добро,защото истински подадената ръка е чакала своя ред!
  • Красива е тъгата ти ... ;(
  • Изстрадан стих! Дано успееш да преодолееш болката! Поздрави!
  • прости...Валентин...и продължи...
    ти носиш добра и красива душа...пожелавам ти ръка на истински приятел...
  • Благодаря Ви, Приятели, че пак прочетохте моето стихотворение!
    Радвам се, че Ви имам! Бъдете щастливи и се обичайте!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...