28.12.2008 г., 11:46

Поисках да ми подадеш ръка

1.1K 0 19
 

Поисках да ми подадеш ръка

 

 

Защо ли има хора като теб,

които влизат в нечие сърце?

Те лъжат с усмивка на устата -

докато сълзи текат по чуждото лице.

 

Защо се влюбих в теб тогава?

Мислех, че си искрена със мен.

Нищо не знаех за твоята слава.

И накрая пак съм огорчен!

 

Какво направих, че ме изостави?

Защо се подигра със мен така?

Заяви ми, че шега си си направила,

а аз поисках да ми подадеш ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!А може да е било за добро,защото истински подадената ръка е чакала своя ред!
  • Красива е тъгата ти ... ;(
  • Изстрадан стих! Дано успееш да преодолееш болката! Поздрави!
  • прости...Валентин...и продължи...
    ти носиш добра и красива душа...пожелавам ти ръка на истински приятел...
  • Благодаря Ви, Приятели, че пак прочетохте моето стихотворение!
    Радвам се, че Ви имам! Бъдете щастливи и се обичайте!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...