Dec 28, 2008, 11:46 AM

Поисках да ми подадеш ръка

  Poetry » Love
1.1K 0 19
 

Поисках да ми подадеш ръка

 

 

Защо ли има хора като теб,

които влизат в нечие сърце?

Те лъжат с усмивка на устата -

докато сълзи текат по чуждото лице.

 

Защо се влюбих в теб тогава?

Мислех, че си искрена със мен.

Нищо не знаех за твоята слава.

И накрая пак съм огорчен!

 

Какво направих, че ме изостави?

Защо се подигра със мен така?

Заяви ми, че шега си си направила,

а аз поисках да ми подадеш ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих!А може да е било за добро,защото истински подадената ръка е чакала своя ред!
  • Красива е тъгата ти ... ;(
  • Изстрадан стих! Дано успееш да преодолееш болката! Поздрави!
  • прости...Валентин...и продължи...
    ти носиш добра и красива душа...пожелавам ти ръка на истински приятел...
  • Благодаря Ви, Приятели, че пак прочетохте моето стихотворение!
    Радвам се, че Ви имам! Бъдете щастливи и се обичайте!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...