9 мая 2007 г., 09:27

Пожелах така

740 0 12
Назад оставила реалност, време,
загърбила вина, морал и срам,
дойдох и казах ти: „Вземи ме!
Вземи това, което ще ти дам."

Потърси във мен една милувка,
стаен стон, копнеж неизживян.
Погали кожата ми и с целувка
разтопи ме цяла, с огнен плам.

Очите ти изпиваха ме бавно,
обхождаха по моята голота.
Обгръщаха тялото греховно,
в този грях, донесъл любовта.

Достигна надълбоко, там, където
тъй дълго пазих ревностно това,
което знаеше единствено сърцето:
че аз съм страстна истинска жена.

Отричах го, не исках да го кажа,
срамувах се, живот на пуритан,
но ти откри го, не мога да те лъжа.
Желая обич, обич искам да ти дам.

09.03.2007г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...