9 мая 2007 г., 09:27

Пожелах така

739 0 12
Назад оставила реалност, време,
загърбила вина, морал и срам,
дойдох и казах ти: „Вземи ме!
Вземи това, което ще ти дам."

Потърси във мен една милувка,
стаен стон, копнеж неизживян.
Погали кожата ми и с целувка
разтопи ме цяла, с огнен плам.

Очите ти изпиваха ме бавно,
обхождаха по моята голота.
Обгръщаха тялото греховно,
в този грях, донесъл любовта.

Достигна надълбоко, там, където
тъй дълго пазих ревностно това,
което знаеше единствено сърцето:
че аз съм страстна истинска жена.

Отричах го, не исках да го кажа,
срамувах се, живот на пуритан,
но ти откри го, не мога да те лъжа.
Желая обич, обич искам да ти дам.

09.03.2007г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...