May 9, 2007, 9:27 AM

Пожелах така 

  Poetry
575 0 12
Назад оставила реалност, време,
загърбила вина, морал и срам,
дойдох и казах ти: „Вземи ме!
Вземи това, което ще ти дам."

Потърси във мен една милувка,
стаен стон, копнеж неизживян.
Погали кожата ми и с целувка
разтопи ме цяла, с огнен плам.

Очите ти изпиваха ме бавно,
обхождаха по моята голота.
Обгръщаха тялото греховно,
в този грях, донесъл любовта.

Достигна надълбоко, там, където
тъй дълго пазих ревностно това,
което знаеше единствено сърцето:
че аз съм страстна истинска жена.

Отричах го, не исках да го кажа,
срамувах се, живот на пуритан,
но ти откри го, не мога да те лъжа.
Желая обич, обич искам да ти дам.

09.03.2007г

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??