20 дек. 2009 г., 14:26

Пожелавам си...

1.1K 0 10

В монолог със себе си

Себе си обсъждам

Използвам тази златна форма

Харесвам се и

Винаги съм права а

Не е така при диалога...

 

Пожелавам си 

Да ме носиш винаги

Под миглите си и

В съня ти - пак да съм там и 

Сънищата да диктувам

Да пътувам с теб незнайно къде

Във висините да преследвам

Лудия си ритъм...

Колко медали от битки заслужих

Все с теб...

 

Близостта е недосегаема загадка...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...