В монолог със себе си
Себе си обсъждам
Използвам тази златна форма
Харесвам се и
Винаги съм права а
Не е така при диалога...
Пожелавам си
Да ме носиш винаги
Под миглите си и
В съня ти - пак да съм там и
Сънищата да диктувам
Да пътувам с теб незнайно къде
Във висините да преследвам
Лудия си ритъм...
Колко медали от битки заслужих
Все с теб...
Близостта е недосегаема загадка...
© Дима Всички права запазени