В монолог със себе си
Себе си обсъждам
Използвам тази златна форма
Харесвам се и
Винаги съм права а
Не е така при диалога...
Пожелавам си
Да ме носиш винаги
Под миглите си и
В съня ти - пак да съм там и
Сънищата да диктувам
Да пътувам с теб незнайно къде
Във висините да преследвам
Лудия си ритъм...
Колко медали от битки заслужих
Все с теб...
Близостта е недосегаема загадка...
© Дима All rights reserved.
А виж сбъдването... това е друга тема... пожелавам ти го 
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
