Покажат ли ти плевник, вратата намери

В далечно време имало жена,

която все на себе си разчитала.

Веднъж прекрасна рожба в пелена

на прага мъж оставил ѝ. Не питала

жената кой е сложил този дар

и за детето грижила се много

Намирала за болките му цяр,

а щом порасло, нейните тревоги

били да му показва де що знай,

самичко то да може да се справя.

На нещо все го учила. Накрай,

на изпит го подложила. Тогава

очаквала, че нейното момче,

уроците си майчини разбрало,

страхът неоправдан ще разсече,

защото всичко ценно му предала.

Но глупавият ѝ уплашен син

за отговор я гледал пак в устата.

– Ще търсиш изход винаги самин!

Аз плевника показах. А вратата

си длъжен да откриеш вече ти.

В живота няма нищо наготово.

Потрудиш ли се, сбъднати мечти,

дори без мен, ще имаш ти отново.