Dec 13, 2025, 12:32 PM

Покажат ли ти плевник, вратата намери

55 0 0

В далечно време имало жена,

която все на себе си разчитала.

Веднъж прекрасна рожба в пелена

на прага мъж оставил ѝ. Не питала

 

жената кой е сложил този дар

и за детето грижила се много

Намирала за болките му цяр,

а щом порасло, нейните тревоги

 

били да му показва де що знай,

самичко то да може да се справя.

На нещо все го учила. Накрай,

на изпит го подложила. Тогава

 

очаквала, че нейното момче,

уроците си майчини разбрало,

страхът неоправдан ще разсече,

защото всичко ценно му предала.

 

Но глупавият ѝ уплашен син

за отговор я гледал пак в устата.

Ще търсиш изход винаги самин!

Аз плевника показах. А вратата

 

си длъжен да откриеш вече ти.

В живота няма нищо наготово.

Потрудиш ли се, сбъднати мечти,

дори без мен, ще имаш ти отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...