Поклон
Земя, през вековете оцеляла
и все тъй горда и непокорена!
Родино моя, птица полетяла,
към бъдещето светло устремена!
Полята ти са щедри, плодовити,
горите ти - прохладни и зелени.
Потоци бистри бликат в планините,
в недрата ти - съкровища безценни.
Не си оная мъничка държава,
на картата световна неизвестна.
Светът, Родино, вече те познава,
ти свойто място извоюва честно!
Обичам те, Родино моя свидна!
Поклон пред твоите борби заветни!
Пред твоята история завидна!
Пред твоята съдба хилядолетна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
