11.05.2011 г., 20:19

Поклон

646 1 2

 

 

Земя, през вековете оцеляла

и все тъй горда и непокорена!

Родино моя, птица полетяла,

към бъдещето светло устремена!

 

Полята ти са щедри, плодовити,

горите ти - прохладни и зелени.

Потоци бистри бликат в планините,

в недрата ти - съкровища безценни.

 

Не си оная мъничка държава,

на картата световна неизвестна.

Светът, Родино, вече те познава,

ти свойто място извоюва честно!

 

Обичам те, Родино моя свидна!

Поклон пред твоите борби заветни!

Пред твоята история завидна!

Пред твоята съдба хилядолетна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...