May 11, 2011, 8:19 PM

Поклон

  Poetry » Civic
645 1 2

 

 

Земя, през вековете оцеляла

и все тъй горда и непокорена!

Родино моя, птица полетяла,

към бъдещето светло устремена!

 

Полята ти са щедри, плодовити,

горите ти - прохладни и зелени.

Потоци бистри бликат в планините,

в недрата ти - съкровища безценни.

 

Не си оная мъничка държава,

на картата световна неизвестна.

Светът, Родино, вече те познава,

ти свойто място извоюва честно!

 

Обичам те, Родино моя свидна!

Поклон пред твоите борби заветни!

Пред твоята история завидна!

Пред твоята съдба хилядолетна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...