11 may 2011, 20:19

Поклон

  Poesía » Civil
654 1 2

 

 

Земя, през вековете оцеляла

и все тъй горда и непокорена!

Родино моя, птица полетяла,

към бъдещето светло устремена!

 

Полята ти са щедри, плодовити,

горите ти - прохладни и зелени.

Потоци бистри бликат в планините,

в недрата ти - съкровища безценни.

 

Не си оная мъничка държава,

на картата световна неизвестна.

Светът, Родино, вече те познава,

ти свойто място извоюва честно!

 

Обичам те, Родино моя свидна!

Поклон пред твоите борби заветни!

Пред твоята история завидна!

Пред твоята съдба хилядолетна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...