11 may 2011, 20:19

Поклон

  Poesía » Civil
652 1 2

 

 

Земя, през вековете оцеляла

и все тъй горда и непокорена!

Родино моя, птица полетяла,

към бъдещето светло устремена!

 

Полята ти са щедри, плодовити,

горите ти - прохладни и зелени.

Потоци бистри бликат в планините,

в недрата ти - съкровища безценни.

 

Не си оная мъничка държава,

на картата световна неизвестна.

Светът, Родино, вече те познава,

ти свойто място извоюва честно!

 

Обичам те, Родино моя свидна!

Поклон пред твоите борби заветни!

Пред твоята история завидна!

Пред твоята съдба хилядолетна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...