26 мар. 2010 г., 12:02

Поколение

597 0 2

      ПОКОЛЕНИЕ

 

           „Градете нашето велико дело”

 

С колко много труд и мъка

хляба сме замесвали?

Живяхме по нечия заръка

и бяхме толкова весели.

 

Не бяхме отседнали в палати,

оставихме калта на село.

Живеехме от аванси до заплати -

бяхме деца на велико дело.

 

На бос крак маршируваме „Шуми Марица”.

Сега свободата е наше кредо.

Оставихме суджука. Минахме на кървавица.

На Хомо сапиенс сме копието бледо...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...