ПОКОЛЕНИЕ
„Градете нашето велико дело”
С колко много труд и мъка
хляба сме замесвали?
Живяхме по нечия заръка
и бяхме толкова весели.
Не бяхме отседнали в палати,
оставихме калта на село.
Живеехме от аванси до заплати -
бяхме деца на велико дело.
На бос крак маршируваме „Шуми Марица”.
Сега свободата е наше кредо.
Оставихме суджука. Минахме на кървавица.
На Хомо сапиенс сме копието бледо...
© Мимо Николов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
