26.03.2010 г., 12:02

Поколение

594 0 2

      ПОКОЛЕНИЕ

 

           „Градете нашето велико дело”

 

С колко много труд и мъка

хляба сме замесвали?

Живяхме по нечия заръка

и бяхме толкова весели.

 

Не бяхме отседнали в палати,

оставихме калта на село.

Живеехме от аванси до заплати -

бяхме деца на велико дело.

 

На бос крак маршируваме „Шуми Марица”.

Сега свободата е наше кредо.

Оставихме суджука. Минахме на кървавица.

На Хомо сапиенс сме копието бледо...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...