Полет
∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆
Отвличаш ме във
сънни лабиринти,
трепериш с длани,
сякаш да не падна,
с бяла роба тъкана
от инстинкти
през поля, от
магнолии застлани.
Разплиташ ме,
а после ме събираш,
вградена дишам
в сянка на дърво,
в краката ми боси
реките преливаш,
със сталактит
пришиваш ми крило.
Понасяш ме високо
с танц в небето,
в очите ни никнат
зелени треви,
цигулка от лед
стърже сърцето,
далече в Безкрая
над лунни гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
