2 мая 2023 г., 07:24

Полет

1.1K 1 1

Едва когато слънцето се скрива
и залезът небето изоставя,
очите от тъгата си измивам,
и тръгвам бавно, а къде – не зная.

 

Вървя с походка на жена, 
и търсеща, а може би открила,
от огъня последната искра
и в теб – последната ми сила.

 

Привиждат ми се сенки в тъмнината
на птици, покосени от тъга.
Летят наблизо до земята,
сломени от несбъдната мечта.

 

Нощта приспива в мене гордостта, 
като любяща майка челото целува.
Следи оставя само мисълта, 
че времето умее да лекува.

 

Обречена сред бездна от тъма, 
лицето си закривам с мокри длани,
и моля се единствено в дъжда,
за теб, за мен - за любовта ни.

 

Мечтите се разбиват в тъмнината.
Танцувам с хилядите падащи частици 
и чувам крясъка, пронизващ небесата,

на болни ала жадни за живота птици.

 

Крилете им, сразени от куршума,
за следващия полет си мечтаят,
Не пеят, а и няма кой да слуша,
присъдата си чакат да узнаят.

 

А утрото полека се задава,
молитвата ми е към своя край.
Ще помня винаги мечтата
за земния несбъднат рай.

 

За допира на устни от коприна,
очакван дълго и така желан.
Любов, като нестихваща лавина,
разказана във стар роман.

 

И ето, че изчезва тъмнината!
Секундите са сякаш спрели..
Сълзите са невидими в мъглата,
а птиците, птиците са отлетели...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...