Едва когато слънцето се скрива
и залезът небето изоставя,
очите от тъгата си измивам,
и тръгвам бавно, а къде – не зная.
Вървя с походка на жена,
и търсеща, а може би открила,
от огъня последната искра
и в теб – последната ми сила.
Привиждат ми се сенки в тъмнината
на птици, покосени от тъга.
Летят наблизо до земята,
сломени от несбъдната мечта. ...