Любовта са измислили доверчивите хора.

На природата е равнодушно естеството.

Земята и Небето на слепите не говорят.

Дървото няма как да обича листото.

Щъркел и степ не помнят раздялата.

Реката не взема с нея върбата.

Много са двойките в поднебесното цяло.

Писецът дали обича ръката?!

Кажи ми зещо за мен си Полето,

Земята, Зърното, на Слънце лъчите?!

Ти, моя Буря, Блясък в небето,

щура виелица, в душата извита!

Бързо увяхва, щом скъсаш кокиче...

Смъртно, щом любиш – животът е кратък...

Полет в нощта... до мойто момиче...

Някой ме чака... Ей там, оттатък...

Земята се изскърца, ръждясала.

Полет в нощта... Все едно накъде...

Месец в звездици гледа захласнато.

По Млечния път някой оре...