Любовта са измислили доверчивите хора.
На природата е равнодушно естеството.
Земята и Небето на слепите не говорят.
Дървото няма как да обича листото.
Щъркел и степ не помнят раздялата.
Реката не взема с нея върбата.
Много са двойките в поднебесното цяло.
Писецът дали обича ръката?!
Кажи ми зещо за мен си Полето,
Земята, Зърното, на Слънце лъчите?!
Ти, моя Буря, Блясък в небето,
щура виелица, в душата извита!
Бързо увяхва, щом скъсаш кокиче...
Смъртно, щом любиш – животът е кратък...
Полет в нощта... до мойто момиче...
Някой ме чака... Ей там, оттатък...
Земята се изскърца, ръждясала.
Полет в нощта... Все едно накъде...
Месец в звездици гледа захласнато.
По Млечния път някой оре...
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados