26 авг. 2008 г., 09:15

Полето

2K 0 13
                                Утихва полето в миг опустяло,                                и ширва се смуглият здрач,                                отлъчено пее агънце бяло                                и в розови тонове плете небесен тъкач.                                А някъде там, сред поляните дъхави,                                животът се смее - същинско жребче,                                пробуден от утрото той аленее от макове                                и после утихва, приспан от щурче.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съзерцателни стихове...пропити с радост и покой. Небесният тъкач плете хармонични картини чрез перото ти, Нина! Поздрави.
  • Много красиво... много!
  • Стих за картина! Добре дошла!Поздрави!
  • Много красиво!Поздрав и добре дошла!
  • Прелест!
    Добре дошла и от мен!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...