26 авг. 2008 г., 09:15
Утихва полето в миг опустяло,
и ширва се смуглият здрач,
отлъчено пее агънце бяло
и в розови тонове плете небесен тъкач.
А някъде там, сред поляните дъхави,
животът се смее - същинско жребче,
пробуден от утрото той аленее от макове
и после утихва, приспан от щурче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация