26 авг. 2008 г., 09:15

Полето

2K 0 13
                                Утихва полето в миг опустяло,                                и ширва се смуглият здрач,                                отлъчено пее агънце бяло                                и в розови тонове плете небесен тъкач.                                А някъде там, сред поляните дъхави,                                животът се смее - същинско жребче,                                пробуден от утрото той аленее от макове                                и после утихва, приспан от щурче.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съзерцателни стихове...пропити с радост и покой. Небесният тъкач плете хармонични картини чрез перото ти, Нина! Поздрави.
  • Много красиво... много!
  • Стих за картина! Добре дошла!Поздрави!
  • Много красиво!Поздрав и добре дошла!
  • Прелест!
    Добре дошла и от мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...