26.08.2008 г., 9:15 ч.

Полето 

  Поезия » Пейзажна
1700 0 13
                                Утихва полето в миг опустяло,
                                и ширва се смуглият здрач,
                                отлъчено пее агънце бяло
                                и в розови тонове плете небесен тъкач.
                                А някъде там, сред поляните дъхави,
                                животът се смее - същинско жребче,
                                пробуден от утрото той аленее от макове
                                и после утихва, приспан от щурче.  

© Нина Миндова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??