Полето
Утихва полето в миг опустяло, и ширва се смуглият здрач, отлъчено пее агънце бяло и в розови тонове плете небесен тъкач. А някъде там, сред поляните дъхави, животът се смее - същинско жребче, пробуден от утрото той аленее от макове и после утихва, приспан от щурче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Миндова Всички права запазени
