Aug 26, 2008, 9:15 AM

Полето

Poetry » Landscape

2K 0 13

Утихва полето в миг опустяло, и ширва се смуглият здрач, отлъчено пее агънце бяло и в розови тонове плете небесен тъкач. А някъде там, сред поляните дъхави, животът се смее - същинско жребче, пробуден от утрото той аленее от макове и после утихва, приспан от щурче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Mariamrad (Мария Радкова)

Съзерцателни стихове...пропити с радост и покой. Небесният тъкач плете хармонични картини чрез перото ти, Нина! Поздрави.

2008-08-29T16:20:30+03:00
katkatkat (Катя)

Много красиво... много!

2008-08-28T16:25:34+03:00
СОЛАР (Дима)

Стих за картина! Добре дошла!Поздрави!

2008-08-27T12:10:51+03:00
marian235 (Ели)

Много красиво!Поздрав и добре дошла!

2008-08-27T11:20:40+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Прелест!
Добре дошла и от мен!

2008-08-27T11:15:10+03:00