Aug 26, 2008, 9:15 AM

Полето 

  Poetry » Landscape
1646 0 13
                                Утихва полето в миг опустяло,
                                и ширва се смуглият здрач,
                                отлъчено пее агънце бяло
                                и в розови тонове плете небесен тъкач.
                                А някъде там, сред поляните дъхави,
                                животът се смее - същинско жребче,
                                пробуден от утрото той аленее от макове
                                и после утихва, приспан от щурче.  

© Нина Миндова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??