26 ago 2008, 9:15

Полето

2K 0 13
                                Утихва полето в миг опустяло,                                и ширва се смуглият здрач,                                отлъчено пее агънце бяло                                и в розови тонове плете небесен тъкач.                                А някъде там, сред поляните дъхави,                                животът се смее - същинско жребче,                                пробуден от утрото той аленее от макове                                и после утихва, приспан от щурче.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съзерцателни стихове...пропити с радост и покой. Небесният тъкач плете хармонични картини чрез перото ти, Нина! Поздрави.
  • Много красиво... много!
  • Стих за картина! Добре дошла!Поздрави!
  • Много красиво!Поздрав и добре дошла!
  • Прелест!
    Добре дошла и от мен!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...