26 ago 2008, 9:15

Полето

2K 0 13
                                Утихва полето в миг опустяло,                                и ширва се смуглият здрач,                                отлъчено пее агънце бяло                                и в розови тонове плете небесен тъкач.                                А някъде там, сред поляните дъхави,                                животът се смее - същинско жребче,                                пробуден от утрото той аленее от макове                                и после утихва, приспан от щурче.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съзерцателни стихове...пропити с радост и покой. Небесният тъкач плете хармонични картини чрез перото ти, Нина! Поздрави.
  • Много красиво... много!
  • Стих за картина! Добре дошла!Поздрави!
  • Много красиво!Поздрав и добре дошла!
  • Прелест!
    Добре дошла и от мен!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...