ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО

Докато всички си мълчат
и други вместо тях говорят,
в ума ми дири верен път
представата, че бяхме хора,

че като младите орли –

без страхове от висините –
разтваряхме криле добри
и бяхме дръзки – да политнем.

Отпивала съм чистота,
която само горе диша.
Каква е тая тишина,
преляла в есенната киша?

Като крещях, без глас ли бях?

И мойте вопли някой чу ли? 
Мен никога не бе ме страх

от поругаване и хули.

Нима предавам се сега 

и късогледство ме превзема?

Аз нямам време за тъга

и яростта у мен не дреме.

О, няма начин да мълча

и да живея примирена!

Куршум ми лейте за страха.

Изстреляйте го после в мене.