10.05.2022 г., 17:39

Политически коректно

509 1 1

ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО

 

Докато всички си мълчат
и други вместо тях говорят,
в ума ми дири верен път
представата, че бяхме хора,

 

че като младите орли –

без страхове от висините –
разтваряхме криле добри
и бяхме дръзки – да политнем.

Отпивала съм чистота,
която само горе диша.
Каква е тая тишина,
преляла в есенната киша?

 

Като крещях, без глас ли бях?

И мойте вопли някой чу ли? 
Мен никога не бе ме страх

от поругаване и хули.

 

Нима предавам се сега 

и късогледство ме превзема?

Аз нямам време за тъга

и яростта у мен не дреме.

 

О, няма начин да мълча

и да живея примирена!

Куршум ми лейте за страха.

Изстреляйте го после в мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...