May 10, 2022, 5:39 PM

Политически коректно

  Poetry » Civic
507 1 1

ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО

 

Докато всички си мълчат
и други вместо тях говорят,
в ума ми дири верен път
представата, че бяхме хора,

 

че като младите орли –

без страхове от висините –
разтваряхме криле добри
и бяхме дръзки – да политнем.

Отпивала съм чистота,
която само горе диша.
Каква е тая тишина,
преляла в есенната киша?

 

Като крещях, без глас ли бях?

И мойте вопли някой чу ли? 
Мен никога не бе ме страх

от поругаване и хули.

 

Нима предавам се сега 

и късогледство ме превзема?

Аз нямам време за тъга

и яростта у мен не дреме.

 

О, няма начин да мълча

и да живея примирена!

Куршум ми лейте за страха.

Изстреляйте го после в мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...