10 may 2022, 17:39

Политически коректно

  Poesía » Civil
505 1 1

ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО

 

Докато всички си мълчат
и други вместо тях говорят,
в ума ми дири верен път
представата, че бяхме хора,

 

че като младите орли –

без страхове от висините –
разтваряхме криле добри
и бяхме дръзки – да политнем.

Отпивала съм чистота,
която само горе диша.
Каква е тая тишина,
преляла в есенната киша?

 

Като крещях, без глас ли бях?

И мойте вопли някой чу ли? 
Мен никога не бе ме страх

от поругаване и хули.

 

Нима предавам се сега 

и късогледство ме превзема?

Аз нямам време за тъга

и яростта у мен не дреме.

 

О, няма начин да мълча

и да живея примирена!

Куршум ми лейте за страха.

Изстреляйте го после в мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...