zelenaradost (Милена Френкева)
393 5048
11 сент. 2021 г., 10:20

Политическа надежда 

  Поэзия
322 0 8

Народът влачи чужди тежки грешки,

за чужда алчна страст ще отговаря

и вместо цар е милиони пешки,

врата към ада всеки ден отваря.

 

България е райска, но с държава

от кол и въже, и синджир рушвети,

пазванти родни майка си продават,

рушветите на власт са еполети.

 

Властта от интересите ръждива,

ръждата по държавата полазва,

вратите на законите пробива

в сърцето на държавата се врязва.

 

И няма ред, закон и справедливост,

и няма милост за народа бедни,

и няма хора сити и щастливи

а само нов позор,  по-нов, поредни. 

 

В единството е знамето последно,

но трудното единство на народа,

преди да се почерпим с черногледство,

да викнем смело: Смърт или свобода!

© Милена Френкева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Пепита, за съжаление. Благодаря за добрите думи.
    Съгласна съм, ИнаКалина, нужни са ни други хора, а не тези.
  • Докато се плюят като махленски клюкарки няма много полза и от сградата и от надписа отгоре... "мишлета, изкарват се взаимно ченгета.."
  • "И няма ред, закон и справедливост,
    и няма милост за народа бедни"
    Факт. Няма. Много хубаво си написала всичко.
  • Благодаря ви, приятели за вашата подкрепа
  • и так всегда и везде...
  • Браво!
  • Българинът е индивидуалист до мозъка на костите, това му позволява да оцелява, но невъзможността му да се обедини под определена кауза го прави само сървайвър - да, ние оцеляваме напук, но не изграждаме
  • Браво!!!
Предложения
: ??:??