Sep 11, 2021, 10:20 AM

Политическа надежда

  Poetry
516 0 7

Народът влачи чужди тежки грешки,

за чужда алчна страст ще отговаря

и вместо цар е милиони пешки,

врата към ада всеки ден отваря.

 

България е райска, но с държава

от кол и въже, и синджир рушвети,

пазванти родни майка си продават,

рушветите на власт са еполети.

 

Властта от интересите ръждива,

ръждата по държавата полазва,

вратите на законите пробива

в сърцето на държавата се врязва.

 

И няма ред, закон и справедливост,

и няма милост за народа бедни,

и няма хора сити и щастливи

а само нов позор,  по-нов, поредни. 

 

В единството е знамето последно,

но трудното единство на народа,

преди да се почерпим с черногледство,

да викнем смело: Смърт или свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...