11 sept 2021, 10:20

Политическа надежда

  Poesía
521 0 7

Народът влачи чужди тежки грешки,

за чужда алчна страст ще отговаря

и вместо цар е милиони пешки,

врата към ада всеки ден отваря.

 

България е райска, но с държава

от кол и въже, и синджир рушвети,

пазванти родни майка си продават,

рушветите на власт са еполети.

 

Властта от интересите ръждива,

ръждата по държавата полазва,

вратите на законите пробива

в сърцето на държавата се врязва.

 

И няма ред, закон и справедливост,

и няма милост за народа бедни,

и няма хора сити и щастливи

а само нов позор,  по-нов, поредни. 

 

В единството е знамето последно,

но трудното единство на народа,

преди да се почерпим с черногледство,

да викнем смело: Смърт или свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...