11 sept 2021, 10:20

Политическа надежда

  Poesía
519 0 7

Народът влачи чужди тежки грешки,

за чужда алчна страст ще отговаря

и вместо цар е милиони пешки,

врата към ада всеки ден отваря.

 

България е райска, но с държава

от кол и въже, и синджир рушвети,

пазванти родни майка си продават,

рушветите на власт са еполети.

 

Властта от интересите ръждива,

ръждата по държавата полазва,

вратите на законите пробива

в сърцето на държавата се врязва.

 

И няма ред, закон и справедливост,

и няма милост за народа бедни,

и няма хора сити и щастливи

а само нов позор,  по-нов, поредни. 

 

В единството е знамето последно,

но трудното единство на народа,

преди да се почерпим с черногледство,

да викнем смело: Смърт или свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...