5 апр. 2018 г., 23:58

Половини

522 0 0

Красиви са звездните нощи,

мистичната бяла луна,

която изпълва с въпроси...

човешката празна душа...

 

Но мисля, че сякаш напразно

аз взирам небесната шир...

Какво съм аз? Просто тракиец...

безстрашен навярно... но сам...

 

А ти си от Àтина родом, 

гъркиня, пораснала в лукс,

с пиеси, с Есхил и Софокъл

с легенди за Хектор, Ахил...

 

И въпреки всичко си слаба...

потъваш в морето от страх,

и въпреки всичко аз гасна...

защото у мен няма плам...

 

Стиснѝ ти ръката ми груба,

да гледаме двама нощта...

да взираме мрака, луната,

звездите и блясъка в тях...

 

И ето... със сила дарен съм...

а ти си носител на плам...

Две части от общото цяло...

Две части... на цял един свят...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Не препоръчвам да тълкувате текста буквално.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...