Красиви са звездните нощи,
мистичната бяла луна,
която изпълва с въпроси...
човешката празна душа...
Но мисля, че сякаш напразно
аз взирам небесната шир...
Какво съм аз? Просто тракиец...
безстрашен навярно... но сам...
А ти си от Àтина родом,
гъркиня, пораснала в лукс,
с пиеси, с Есхил и Софокъл
с легенди за Хектор, Ахил...
И въпреки всичко си слаба...
потъваш в морето от страх,
и въпреки всичко аз гасна...
защото у мен няма плам...
Стиснѝ ти ръката ми груба,
да гледаме двама нощта...
да взираме мрака, луната,
звездите и блясъка в тях...
И ето... със сила дарен съм...
а ти си носител на плам...
Две части от общото цяло...
Две части... на цял един свят...
© Андрей Андреев Todos los derechos reservados