Красиви са звездните нощи,

мистичната бяла луна,

която изпълва с въпроси...

човешката празна душа...

Но мисля, че сякаш напразно

аз взирам небесната шир...

Какво съм аз? Просто тракиец...

безстрашен навярно... но сам...

А ти си от Àтина родом, 

гъркиня, пораснала в лукс,

с пиеси, с Есхил и Софокъл

с легенди за Хектор, Ахил...

И въпреки всичко си слаба...

потъваш в морето от страх,

и въпреки всичко аз гасна...

защото у мен няма плам...

Стиснѝ ти ръката ми груба,

да гледаме двама нощта...

да взираме мрака, луната,

звездите и блясъка в тях...

И ето... със сила дарен съм...

а ти си носител на плам...

Две части от общото цяло...

Две части... на цял един свят...