Полуфилософско :-)
Колко често сме намръщени.
Още по-често пък, грешим
и внимание на нищо не обръщаме
питанките щом не можем да решим.
А животът е толкова кратък -
крехък, малък миг
на вечността на фона.
Много често хвърляме камък
в стария бунар,
от който водата на живота пием.
И колко малко сме добри,
щедри, мили и щастливи.
Блъскаме се в тежкия товар
на грижи ядни, щекотливи.
А слънцето над нас лъчите си
усмихнато изпраща -
без мисъл колко дава
и някой дали му се отплаща...
Кантарът ми се развали -
да мери чувства, думи
и усмивките дори,
в потайни доби и друми
някой някъде да не спести...
Още по-често пък, грешим
и внимание на нищо не обръщаме
питанките щом не можем да решим.
А животът е толкова кратък -
крехък, малък миг
на вечността на фона.
Много често хвърляме камък
в стария бунар,
от който водата на живота пием.
И колко малко сме добри,
щедри, мили и щастливи.
Блъскаме се в тежкия товар
на грижи ядни, щекотливи.
А слънцето над нас лъчите си
усмихнато изпраща -
без мисъл колко дава
и някой дали му се отплаща...
Кантарът ми се развали -
да мери чувства, думи
и усмивките дори,
в потайни доби и друми
някой някъде да не спести...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Илиева Все права защищены
