11 апр. 2015 г., 19:42

Полусериозно

736 0 0

Вървя в дъжда самичък - пролет е,

небето - сиво, улиците - мокри.

Но аз не съм отчаян (моля те!) -

имам зимно яке да ме топли.

 

Мисля за нещата от живота

(не че много съм им спец),

а водата си се лее кротко

и пробива в левия ми кец.

 

Къде ще стигна? Правя се, че знам -

имам образ някакъв описан.

Един с цилиндър си говори сам,

но да се спирам няма смисъл.

 

Вървя, а хора в дъждобрани

ми се чудят на какво се смея.

Те не знаят, че в джобове длани

стиснал съм в очакване на нея.

 

Нея - светлината на сърцето,

която съм от другите укрил.

Признавам, чувствам се нелепо -

със зимно яке през април.

 

Мечтател

05.04.2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...