Вървя в дъжда самичък - пролет е,

небето - сиво, улиците - мокри.

Но аз не съм отчаян (моля те!) -

имам зимно яке да ме топли.

Мисля за нещата от живота

(не че много съм им спец),

а водата си се лее кротко

и пробива в левия ми кец.

Къде ще стигна? Правя се, че знам -

имам образ някакъв описан.

Един с цилиндър си говори сам,

но да се спирам няма смисъл.

Вървя, а хора в дъждобрани

ми се чудят на какво се смея.

Те не знаят, че в джобове длани

стиснал съм в очакване на нея.

Нея - светлината на сърцето,

която съм от другите укрил.

Признавам, чувствам се нелепо -

със зимно яке през април.

Мечтател

05.04.2015г.