Apr 11, 2015, 7:42 PM

Полусериозно

  Poetry
732 0 0

Вървя в дъжда самичък - пролет е,

небето - сиво, улиците - мокри.

Но аз не съм отчаян (моля те!) -

имам зимно яке да ме топли.

 

Мисля за нещата от живота

(не че много съм им спец),

а водата си се лее кротко

и пробива в левия ми кец.

 

Къде ще стигна? Правя се, че знам -

имам образ някакъв описан.

Един с цилиндър си говори сам,

но да се спирам няма смисъл.

 

Вървя, а хора в дъждобрани

ми се чудят на какво се смея.

Те не знаят, че в джобове длани

стиснал съм в очакване на нея.

 

Нея - светлината на сърцето,

която съм от другите укрил.

Признавам, чувствам се нелепо -

със зимно яке през април.

 

Мечтател

05.04.2015г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...