9 сент. 2006 г., 12:11

ПОЛЪХ

954 0 10
ПОЛЪХ


Прокарвам нежно длан по теб,
но плътно, за да забележиш.
Навръщане съм като полъх,
мъха по кожата влудявам.
Ти знаеш даже и със дрехи,
че си като сукалче с мен
и аз не те събличам често,
защото иначе ще изгорим.

Подлагам те на сладкото мъчение,
със часове на бавни ласки
и ти забравяш, че и аз до болка
влюбен съм във тези краски.
Ти ги твориш, о... ти ги можеш,
ти ги обичаш, ти сънуваш.
Вземи от мен и дай, раздай се!
Дари ме с вопъл, обладай ме!



Чар, 09.09.06.....на П.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...