ЧАР (Чавдар Кунчев) ЧАР (Чавдар Кунчев)
5 506
Sep 9, 2006, 12:11 PM

ПОЛЪХ

  Poetry
951 0 10
ПОЛЪХ


Прокарвам нежно длан по теб,
но плътно, за да забележиш.
Навръщане съм като полъх,
мъха по кожата влудявам.
Ти знаеш даже и със дрехи,
че си като сукалче с мен
и аз не те събличам често,
защото иначе ще изгорим.

Подлагам те на сладкото мъчение,
със часове на бавни ласки
и ти забравяш, че и аз до болка
влюбен съм във тези краски.
Ти ги твориш, о... ти ги можеш,
ти ги обичаш, ти сънуваш.
Вземи от мен и дай, раздай се!
Дари ме с вопъл, обладай ме!



Чар, 09.09.06.....на П.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0