Nov 9, 2009, 2:05 PM

Помен

  Poetry
884 0 10

Родата беше се събрала,

навярно за последно.

Баба ми седеше в ляво,

забрадена във черно.

Беше мъничка и слаба -

само жили и инат.

Чоплеше трохи от хляба,

(раздадоха ни по комат)

и с вино ги преглъщаше.

На шегите ни се смееше -

помена във сватба се превръщаше,

а и още колко ще живее...


Че отнякъде пристигна мода -

помен приживе да правиш.

С музика изпраща те народа...

А ти иде в виното да се удавиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Пенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е истината, Веси! Хубав стих, поздрави!
  • Представих си го. Просто е вярно, а не мода. Пък и ние често сякаш по различни поводи си правим - помени. А има ли вино - има и удавници, има и мечтатели, има всичко. Нали във виното е истината?
  • !!! Да, така е.
  • Ех, тази мода
    Първо помени приживе
    после сигур погребение.
    Жив(недоумрял) и дирижираш
    близките без изключение...

    Като се замислиш идеята не е толкова лоша.Един вълнуващ спомен повече
  • И аз, Александра!
    А "помен приживе" е един от най-големите абсурди, на които съм присъствала...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...